Яворов и Лора Каравелова: Една обречена любов
На 13 януари (нов стил) се навършват 145 години от рождението на един от най-нежните и буйни лирици в българската лирика - Пейо Яворов. В негова чест си припомняме една от най-големите любовни истории - тази между Пейо Яворов и Лора Каравелова – мощно и буйно възприятие, което за жал погубва живота и на двамата.
На 21 август 1906 година Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, щерка на видния политик Петко Каравелов, който с изключение на, че е брат на писателя Любен Каравелов, е бил и четири пъти министър-председател на България. Запознанството сред двамата се реализира по време на излет в Драгалевския манастир и макар че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия другар Петко Тодоров – Мина, откривателите на символиста са безапелационни, че създателят е мощно притеглен от Лора още от тази първа среща.
Лора Каравелова е млада, красива и добре образована. Тя учи в чужбина – първо в католическия интернат " Нотър Дам дьо Сион " в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия. Пребиваването и отвън България я среща със западните полезности и изостря свободния ѝ дух. Според доста от съвременниците на Лора обаче животът отвън рамките на родината поражда у нея и разкрепостено държание, което при прибирането ѝ вкъщи се сблъсква с към момента патриархалното в по-голямата си част българско общество.
Яворов и Лора на първата им среща/ Лора Каравелова
Преди да се увлече по Яворов, Лора претърпява много любови и има връзки с други известни мъже. Известна е случката ѝ с дипломата Петър Нейков. За нея той споделя: " Тя беше жизнерадостно създание. Искаше да живее като Ибсенова героиня, само че беше безспорно по-категорична от Нора. Не я задоволяваха материалните наслаждения, които можеше да ѝ даде животът. Винаги търсеше нещо отвън осезаемото благополучие тутакси. Поетична и сантиментална природа, тя прецеждаше възприятията си през изключително решето, по мярката на мощно развъртян живописен нюх. "
Яворов е мощно запленен точно от пламенната натура на Лора и нейната открита характерност... и несъмнено от хубостта ѝ. За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв взор, свидетелства и едно от най-големите му лирически достижения – стихотворението " На Лора ", което той датира: " Драгалевски манастир ", август 1906 година:
Душата ми е вопъл.
Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена;
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена
от обич.
Според откриватели Лора също е заинтригувана от великия стихотворец, само че взаимният им интерес няма развиване от една страна поради любовта на Яворов към Мина, а от друга поради намесата на майката на Лора - Екатерина Каравелова.
Тя намерено не харесва Яворов и години по-късно ще показа: " Когато седнахме на трапезата, за пръв път го видях в анфас. Той беше противен: дебели синкави устни, жълто-зелено лице. " Бялото " в очите му беше жълто. До него бе седнала Лора – тогава 18-19-годишно момиче. Тя преди малко разцъфваше и беше доста хубава... "
Екатерина Каравелова е уверена че щерка ѝ заслужава някой по-добър претендент. Майката на Лора съумява да откри подобен в лицето на доктор Иван Дрянков - млад деятел на Демократическата партия и секретар на Търговската камара в Русе, за който принуждава щерка си да се омъжи. Въпреки че Лора мощно се опълчва на концепцията за брак, защото е към момента привлечена от Яворов, майка ѝ надвива и по този начин Лора и Иван Дрянков си споделят заветното " да " през 1907 година
Съвсем предстоящо бракът не е благополучен, доказателство за което е писмо на Лора до нейна другарка, в което тя споделя: " Ний нямаме нищо общо, нищо, което да ни свързва, той ненавижда всичко, което аз обичам. "
Женитбата не стопира Лора и Яворов интензивно да си кореспондират. Младата Каравелова даже отива в Париж да поддържа Яворов, когато Мина умира. Въпреки че след гибелта на Мина пътят към сърцето на поетът е към този момент свободно, Лора и Яворов не се събират незабавно. Повече от година те дружат, само че не разкриват възприятията си един към различен. Предполага се, че двамата се изясняват в обич един на различен чак на 1 септември 1911 година, когато символистът посещава Лора в дома ѝ.
Лора и Дянков се развеждат през през юни 1912 г. Тъй като раздялата е по виновност на Лора, духовният съд подрежда тя " да остане в безбрачие две години с право на посредничество през това време до Светия синод за напълно опрощаване на наложеното ѝ безбрачие ".
Въпреки това единствено няколко месеца по-късно, а точно на 19 септември 1912 година, Яворов и Каравелова се венчават, а единствено дни след сватбената гала поетът потегля да се бие за освобождението на Македония.
Именно тези дни, в които са разграничени, са най-щастливите от късия им брак, траял малко повече от година. Писмата, които си пращат, до момента в който са разграничени, са доказателство за това. Той я назовава " Лоричка ", " блага женице ", написа ѝ, че я " целува хиляда пъти "... Тя му отвръща с " мой Яво ", " мой благи, скъпий, единствений! ", моли за амнистия, " задето не умея да те обичам по-хубаво ".
Лора с неспокойствие чака завръщането на Яворов, обзавела е жилището им на ул. " Раковски " 126, а огромният ѝ блян е да се грижи за него и да му угажда, до момента в който той написа творбите си.
Лора Каравелова
За жал животът им не се развива толкоз идилично, колкото си го показва Лора. Малко след идването на поета в София, свадите сред него и брачната половинка му стартират. Причината за честите и бурни кавги е мощната ревнивост на Лора.
На 29 ноември точно след един подобен скандал, по думите на Яворов, Лора се гръмва с револвера му в гърдите. Символистът пък пробва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасяващ от вероятността да живее без обичаната си.
Кървавата драма в Яворови " подпалва " столицата. Благодарение на пресата множеството софиянци са уверени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Приятелите му отхвърлят тази версия.
Междувременно поетът е освен жигосан от обществото, само че и прогресивно ослепява в резултат на несполучливия му опит да постави завършек на живота си.
Срещу Яворов стартира срамно дело за ликвидиране и макар множеството доказателства за невинността му той е приет за отговорен. Това в композиция с ослепяването му изцяло отчайват поетът. Загубата на вяра и предпочитание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров:
" Ти знаеш ли, че през днешния ден паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И би трябвало да е било занимателна картина за минувачите: виждам ги по какъв начин се хилят... Нищо не очаквам! Ти единствено кажи искаш ли да ми окажеш помощ да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да простирам ръка за лепта от публиката, която излиза от зрелище. Аз отново те апелирам: дай ми от твоите най-сигурни средства - да свърша със себе си... Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си единствено в случай че се убедя, че ме чака цялостно ослепяване. "
Пейо Яворов и Лора
Денят на самоубийството на Яворов е припомнен от журналиста Пенчо Ковачев, който в детайли споделя хронологията на дейностите. 16 октомври 1914 година Четвъртък. Братът на Яворов Атанас отива на лекции. Останал самичък, поетът на първо време заключва стаята си. Пълни чаша с вода и изсипва прахчето отрова. Ляга на кушетката на брат си и изпива чашата. После налапва дулото на револвера...
Години по-късно журналистът Христо Бръзицов записва спомените на хазяйката на Яворов Манчева: " Поетът беше на кушетката, потопен в кръв. Оставил бе няколко писма. В едното, до нас, се извиняваше, че ни основава тягост... Милият! Често си говорехме туй-онуй. Питахме го: Как е допустимо човек с неговото сърце да е бунтовник. А той ни отговаряше с дълги разкази: че се е смилявал над хванат противник и го е превръщал с добрина в приятел; по какъв начин забранявал да бъдат убивани остарели хора, деца и въобще - почтени хора; по какъв начин се отвращавал от кръвта... "
А ставайки рано всяка заран, поетът запалвал цигара и започвал да им споделя за Лора. Сънувал я всяка нощ...
На 21 август 1906 година Пейо Яворов за първи път среща Лора Каравелова, щерка на видния политик Петко Каравелов, който с изключение на, че е брат на писателя Любен Каравелов, е бил и четири пъти министър-председател на България. Запознанството сред двамата се реализира по време на излет в Драгалевския манастир и макар че по това време Яворов е влюбен в 16-годишната сестра на неговия другар Петко Тодоров – Мина, откривателите на символиста са безапелационни, че създателят е мощно притеглен от Лора още от тази първа среща.
Лора Каравелова е млада, красива и добре образована. Тя учи в чужбина – първо в католическия интернат " Нотър Дам дьо Сион " в Париж, а по-късно в Антверпен, Белгия. Пребиваването и отвън България я среща със западните полезности и изостря свободния ѝ дух. Според доста от съвременниците на Лора обаче животът отвън рамките на родината поражда у нея и разкрепостено държание, което при прибирането ѝ вкъщи се сблъсква с към момента патриархалното в по-голямата си част българско общество.
Яворов и Лора на първата им среща/ Лора Каравелова
Преди да се увлече по Яворов, Лора претърпява много любови и има връзки с други известни мъже. Известна е случката ѝ с дипломата Петър Нейков. За нея той споделя: " Тя беше жизнерадостно създание. Искаше да живее като Ибсенова героиня, само че беше безспорно по-категорична от Нора. Не я задоволяваха материалните наслаждения, които можеше да ѝ даде животът. Винаги търсеше нещо отвън осезаемото благополучие тутакси. Поетична и сантиментална природа, тя прецеждаше възприятията си през изключително решето, по мярката на мощно развъртян живописен нюх. "
Яворов е мощно запленен точно от пламенната натура на Лора и нейната открита характерност... и несъмнено от хубостта ѝ. За привличането, което поетът изпитва към Лора още от пръв взор, свидетелства и едно от най-големите му лирически достижения – стихотворението " На Лора ", което той датира: " Драгалевски манастир ", август 1906 година:
Душата ми е вопъл.
Душата ми е вик.
Защото аз съм птица устрелена;
на гибел е моята душа ранена,
на гибел ранена
от обич.
Според откриватели Лора също е заинтригувана от великия стихотворец, само че взаимният им интерес няма развиване от една страна поради любовта на Яворов към Мина, а от друга поради намесата на майката на Лора - Екатерина Каравелова.
Тя намерено не харесва Яворов и години по-късно ще показа: " Когато седнахме на трапезата, за пръв път го видях в анфас. Той беше противен: дебели синкави устни, жълто-зелено лице. " Бялото " в очите му беше жълто. До него бе седнала Лора – тогава 18-19-годишно момиче. Тя преди малко разцъфваше и беше доста хубава... "
Екатерина Каравелова е уверена че щерка ѝ заслужава някой по-добър претендент. Майката на Лора съумява да откри подобен в лицето на доктор Иван Дрянков - млад деятел на Демократическата партия и секретар на Търговската камара в Русе, за който принуждава щерка си да се омъжи. Въпреки че Лора мощно се опълчва на концепцията за брак, защото е към момента привлечена от Яворов, майка ѝ надвива и по този начин Лора и Иван Дрянков си споделят заветното " да " през 1907 година
Съвсем предстоящо бракът не е благополучен, доказателство за което е писмо на Лора до нейна другарка, в което тя споделя: " Ний нямаме нищо общо, нищо, което да ни свързва, той ненавижда всичко, което аз обичам. "
Женитбата не стопира Лора и Яворов интензивно да си кореспондират. Младата Каравелова даже отива в Париж да поддържа Яворов, когато Мина умира. Въпреки че след гибелта на Мина пътят към сърцето на поетът е към този момент свободно, Лора и Яворов не се събират незабавно. Повече от година те дружат, само че не разкриват възприятията си един към различен. Предполага се, че двамата се изясняват в обич един на различен чак на 1 септември 1911 година, когато символистът посещава Лора в дома ѝ.
Лора и Дянков се развеждат през през юни 1912 г. Тъй като раздялата е по виновност на Лора, духовният съд подрежда тя " да остане в безбрачие две години с право на посредничество през това време до Светия синод за напълно опрощаване на наложеното ѝ безбрачие ".
Въпреки това единствено няколко месеца по-късно, а точно на 19 септември 1912 година, Яворов и Каравелова се венчават, а единствено дни след сватбената гала поетът потегля да се бие за освобождението на Македония.
Именно тези дни, в които са разграничени, са най-щастливите от късия им брак, траял малко повече от година. Писмата, които си пращат, до момента в който са разграничени, са доказателство за това. Той я назовава " Лоричка ", " блага женице ", написа ѝ, че я " целува хиляда пъти "... Тя му отвръща с " мой Яво ", " мой благи, скъпий, единствений! ", моли за амнистия, " задето не умея да те обичам по-хубаво ".
Лора с неспокойствие чака завръщането на Яворов, обзавела е жилището им на ул. " Раковски " 126, а огромният ѝ блян е да се грижи за него и да му угажда, до момента в който той написа творбите си.
Лора Каравелова
За жал животът им не се развива толкоз идилично, колкото си го показва Лора. Малко след идването на поета в София, свадите сред него и брачната половинка му стартират. Причината за честите и бурни кавги е мощната ревнивост на Лора.
На 29 ноември точно след един подобен скандал, по думите на Яворов, Лора се гръмва с револвера му в гърдите. Символистът пък пробва да се самоубие и се прострелва в слепоочието, ужасяващ от вероятността да живее без обичаната си.
Кървавата драма в Яворови " подпалва " столицата. Благодарение на пресата множеството софиянци са уверени, че Лора не се е самоубила, а е убита от Яворов. Приятелите му отхвърлят тази версия.
Междувременно поетът е освен жигосан от обществото, само че и прогресивно ослепява в резултат на несполучливия му опит да постави завършек на живота си.
Срещу Яворов стартира срамно дело за ликвидиране и макар множеството доказателства за невинността му той е приет за отговорен. Това в композиция с ослепяването му изцяло отчайват поетът. Загубата на вяра и предпочитание за живот у Яворов личат най-ясно в едно писмо, което поетът изпраща до Асен Златаров:
" Ти знаеш ли, че през днешния ден паднах и никой не ми подаде ръка. Да, да, паднах, заплетох си краката в едни камъни и се сгромолясах. И би трябвало да е било занимателна картина за минувачите: виждам ги по какъв начин се хилят... Нищо не очаквам! Ти единствено кажи искаш ли да ми окажеш помощ да се спася от тези унижения? Или искаш да ме видиш един ден, застанал до стълбището на театъра, да простирам ръка за лепта от публиката, която излиза от зрелище. Аз отново те апелирам: дай ми от твоите най-сигурни средства - да свърша със себе си... Не, не, ти не разбираш. Аз ти давам дума, че ще посегна на себе си единствено в случай че се убедя, че ме чака цялостно ослепяване. "
Пейо Яворов и Лора
Денят на самоубийството на Яворов е припомнен от журналиста Пенчо Ковачев, който в детайли споделя хронологията на дейностите. 16 октомври 1914 година Четвъртък. Братът на Яворов Атанас отива на лекции. Останал самичък, поетът на първо време заключва стаята си. Пълни чаша с вода и изсипва прахчето отрова. Ляга на кушетката на брат си и изпива чашата. После налапва дулото на револвера...
Години по-късно журналистът Христо Бръзицов записва спомените на хазяйката на Яворов Манчева: " Поетът беше на кушетката, потопен в кръв. Оставил бе няколко писма. В едното, до нас, се извиняваше, че ни основава тягост... Милият! Често си говорехме туй-онуй. Питахме го: Как е допустимо човек с неговото сърце да е бунтовник. А той ни отговаряше с дълги разкази: че се е смилявал над хванат противник и го е превръщал с добрина в приятел; по какъв начин забранявал да бъдат убивани остарели хора, деца и въобще - почтени хора; по какъв начин се отвращавал от кръвта... "
А ставайки рано всяка заран, поетът запалвал цигара и започвал да им споделя за Лора. Сънувал я всяка нощ...
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ